| Текст |
Перевод |
|
сухощавый
|
-ая, -ое декъана, хесара. |
|
сухофрукты
|
мн. бакъийна стоьмаш, якъоргаш. |
|
сухость
|
ж 1)йокъо 2) (климата и т. п.) йокъалла 3) перен. векъа хилар. |
|
сухостой
|
м собир. дакъаделла дитташ. |
|
сухопутный
|
-ая, -ое лаьттахулара; ~ые дороги - лаьттахулара некъаш; ~ые войска - г1аш эскарш. |
|
сухопарый
|
-ая, -ое разг. декъана. |
|
сухомятка
|
ж разг.: сидеть на ~е - бекъачу кхачи т1ехь 1ан. |
|
сухолюбивый
|
-ая, -ое йокъо еза. |
|
сухолом
|
м декъа дечиг. |
|
сухой
|
-ая, -ое 1) (не мокрый, не влажный, просохший) дакъаделла; декъа; ~ой климат - екъа климат; ~ая ветка- декъа га; ~ое полотенце - декъа гата; ~ой воздух - декъа х1аваъ; ~ая местность - екъа меттиг;~ое помещение - екъа чоь; ~ие цветы - дакъаделла зезагаш; ~ая рука- дакъаделла куьг; ~ое русло - декъа харш; ~ая дорога- бекъа некъ; ~ая почва - декъа латта; ~ой хлеб- декъа бепиг; ~ие фрукты- бакъийна стоьмаш;~ое молоко - якъийна шура 2) (сухощавый) декъана; (о животных) оза 3) перен. декъа, шийла; ~ой приём- шийла т1еэцар; он сух со всеми- массаьрца а шийла ву и; ~ой кашель- екъа йовхарш; выйти ~им из воды - хьовзам боцуш к1елхьарвала; ~ой счёт (в игре)- екъа чот; ~ой закон - бекъа бехкам. |
|
сухожилие
|
с анат. хьорзам, к1оз йохург ; ахиллесово ~ анат. - к1ажнн пха. |
|
суходол
|
м атаг1е. |
|
сухогруз
|
м (судно) [декъчу киранан] хикема. |
|
суховей
|
м бекъа мох, бовха мох. |
|
сухо
|
1. нареч. (сдержанно, холодно) декъа, шийла; (нелюбезно, нехотя) дог ца дог1уш; он принял нас слишком ~- дукха шийла т1еийцира цо тхо 2. в знач. сказ. дакъадала; у меня в горле ~ - сан легаш дакъаделла; на дворе ~ - арахь якъаелла. |
|
сухарь
|
м сухар. |
|
суффиксация
|
ж грам. суффиксаци. |
|
суффиксальный
|
-ая, -ое грам. суффиксийн, суффиксальни; ~ способ образования новых слов - керлачу дешнийн кхолладаларан суффиксийн кеп. |
|
суффикс
|
м грам. суффикс. |
|
суфлировать
|
несов., что, кому суфлёралла дан, д1аала. |